КАЛЕНДАРЪТ НА АРМЕЛИН ОТ 1888 ГОДИНА И НЕГОВОТО БЪЛГАРСКО КОПИЕ

Даниел Илиев
10.02.2010г.

            През 1888 година френският учен Густав Армелин създава проект за световен календар, който се основава на идеите на италианския свещеник Марко Мастрофини, и е награден с първа награда на Френското астрономическо общество. Този календар е съставен по образа на календара на кумранската общност съществуваща преди около 2100 години в Палестина.  Доколкото кумранския календар е пълно копие на еноховия календар, може да се каже, че календарът на Армелин е усъвършенстван календар на Енох.
            Подобренията, които въвежда Мастрофини са добавянето на един допълнителен ден и един високосен ден към еноховата или кумранска 364 дневна година.  Новосъздаденият календар, съдържа 4 тримесечия от по 91 дена, един външен новогодишен ден в началото на зимата преди 1 януари, и един високосен ден, който се добавя на всеки четири години и е разположен в началото на лятото след 30 юни. Месеците в този календар са четири по 31 дена и осем по 30 дена, като всяко тримесечие започва с 31 дневен месец (Януари, Април, Юли, Октомври). Календарът съдържа 52 седмици, които не включват допълнителния и високосния ден. Всяка седмица, съгласно библейския канон, започва в неделя, като неделята се пада също така и първи ден в годината и първи ден на всяко тримесечие.  
            Този календар изглежда точен, и много подреден, и най-вече заради постоянството на датите той дълго е подържан от СССР, Франция и Индия на международно ниво, а през 1954 г. е одобрен от ООН.  
            Трудно е да се обясни защо, как се е получило, дали е било плагиатство, или случайно съвпадение, но вътрешната структура (разделянето на годината)  на прабългарския календар с който сме запознати в момента, копира на 100% календара на Армелин!  Описанието на календара, направено от Йордан Вълчев в книгите му „Календар и Слово” 1986г., и „Българския Календар” 1980г., показва директно копиране или по-скоро нагаждане към този календар. По късно, уповавайки се на написаното от Вълчев, много автори утвърждават теорията, като най-популярните трудове са на Георги Велев (”Българския Народен Календар”, 2003г.), Георги Кръстев („Българския Календар”, 2004г.), Петър Добрев („Преоткриването на прабългарския календар”, 1994г.). Йордан Вълчев приписва цялата структура на календара на Армелин на прабългарите, като прави това след като този календар е приет за най-точен. От идеята на Вълчев за прабългарския календар следва, че някак си Армелин или Марко Мастрофини са възкресили прабългарския календар, без да знаят че той е прабългарски. Но го възкресили с абсолютна точност! Разлика между двата календара съществува само в описанието на произхода им (тези календари) и в новогодишния ден, защото докато при календара на Армелин  за първоизточник се приема кумранския календар, а новогодишният ден е 1 януари, при прабългарския календар за първоизточник се приема еноховият календар, а новогодишния ден е зимното слънцестоене и деня Единак!
            Съвпаденията в структурата на тези два календара, показва много явно това, че върху прабългарския календар не е мислено много и за него е взет готов шаблон като е променено само името!

           Поради тази очевидна прилика и това, че календарът на Армелин е създаден по рано от книгите на Йордан Вълчев, поради това, че календарът на Армелин въпреки точността си се отклонява по отношение на продължителността на месеците от оригиналните кумрански и енохов календари, които имат еднакви по продължителност месеци, е необходимо преразглеждане на тази вече установена структура на прабългарския календар. Най-важната причина за това преразглеждане е изкуственото поставяне на високосния ден в деня на лятното слънцестоене, без да съществува никаква астрономическа обосновка за това.
            Всичко написано по-горе не подценява по никакъв начин усилията и труда, на Вълчев, Велев, Кръстев и останалите изследователи на календара, тъй като те правят и много подробни анализи на така наречения Български Народен Календар и на най-съществената част от прабългарския календар – Именника на българските Князе. По скоро сравненията в дадената таблица трябва да покажат, че има още много неща които не се знаят относно древния календар на българите, и може би основна причина за това е  възприемането на календара на Армелин.